Грешка беше, че изтече информация за младежа от Пловдив
Георги Апостолов е координатор на Центъра за безвреден интернет от основаването му през 2005 година. По специалност Георги Апостолов е публицист с над 15-годишна процедура като редактор и сътрудник в Българска телеграфна агенция, основен редактор на български и чуждоезични медии. През последните години управлява голям брой начинания против противозаконното и нездравословното за деца наличие и държание онлайн.
- Станахме очевидци на случай, който се трансформира в медийна сензация - прокуратурата заяви за тийнейджър, който е бил вербуван от ИДИЛ през интернет. Какво е належащо, с цел да се противодейства на тази опасност от цифровото пространство?
- Медийна просветеност, цифрова просветеност, прочувствена просветеност. Финландия, която е водач в развитието на методики и използването им в просветителната система, избяга от това накъсване и го трансформира в полиграмотност. Говорим за едни умения на XXI век, без които човек е беззащитен - да боравим със наличие, да проучваме информация. Образователната ни система не работи децата да могат да мислят и да имат умения, с които да се ориентират, да се научат да учат, а създава записващи устройства. На детето би трябвало да му се налее нещо, да го запомни и след това да го възпроизведе. Не си задаваме въпроса дали го схваща. И в случай че се върнем към естественото любознание на децата към всичко ново, не е изненада, че те желаят да опитат всяко нещо. Трябва да учим децата обаче да правят оценка обстановката сериозно.
- Чия роля е по-важна в образованието на детето в дигитална просветеност - на фамилията или институциите?
- И двете функции са значими. България е в обстановка, при която 60% от децата се раждат отвън брак. Голям % от тях са с един родител. Не желая да приказвам за тези деца, които по пресмятане на УНИЦЕФ бяха 40 хиляди, които живеят без родители, тъй като те работят в чужбина, и децата са оставени на баба и дядо. Масов случай е децата преди да навършат 7 години вече да употребяват таблет или телефон. Родителят нормално дава устройството, с цел да си освободи време. Ние всеобщо сме в хипотезата - детето отива в първи клас и към този момент от няколко години употребява интернет. В края на 2016 г. 73% от българските деца имаха профили в обществени мрежи, преди да навършат 11 година Тежестта се трансферира върху просветителната система. Тя се пробва да се трансформира от години насам с помощта на купищата европейски наставления и рекомендации. Имаме нови образователни стратегии, в които можем да открием всичките компетентности - сериозно мислене, работа със наличие, работа в екип, прочувствена просветеност. Но образователното наличие е драмата.
- Справят ли се службите с заплахите, които дебнат децата в интернет?
- По отношение на тероризма всичко демонстрира, че ние нямаме данни за този вид радикализация, който е доста заплашителен в Западна Европа и Съединени американски щати. Едни младежи, доста образовани от тях, се връщат обратно да търсят своите корени, което е доста елементарно за зарибяване. Говорейки за България, най-страшният риск са педофилските похищения. В днешно време се употребяват тези обществени мрежи, които децата използват - Инстаграм, Facebook, Снапчат, където се открива контакт със стотици деца по едно и също време. И в случай че преди 7 години обработката на едно дете от педофил отнемаше седмици или месеци, през днешния ден лишава приблизително сред 7 и 10 мин. Всичко това се прави през подправени профили. Подлъгват детето да изпрати една фотография, с която да започне изнудването. По сходен метод работят и вербовчиците за радикални дела. Те също хвърлят необятно мрежите. Така виждат кой ще се закачи и вече стартира да се работи психически. Карат индивида да се почувства скъп, внушават му, че е неповторим. Оттам нататък го тласкат накъдето пожелаят. Педофилите ги тласкат към произвеждане на полово наличие, а вербовчиците - за радикални движения към ислямизма.
- Всички, които използваме обществените мрежи, сме наясно с тези крайни придвижвания, които се популяризират през обществените мрежи. Какво могат да създадат българските управляващи против тези групи?
- Службите вършат, това което могат, в това число с наша помощ. Миналата година имахме над 6500 сигнала през горещата ни линия в интернет. Огромната част от тях касаят разпространяване на материали със полова корист с деца. Но ние работим освен срещу незаконно, само че и нездравословно наличие. Това е смисълът от тази мрежа от центрове за безвреден интернет. В момента 43 страни сме дружно на обща база данни и сме свързани с базата на Интерпол. Отделно центърът е свързан с отдел " Киберпрестъпност " на ГДБОП. Ние филтрираме, виждаме кое е нелегално и препращаме към тях. Проблемът е, че този вид радикализация е много мъдро създаден. Научиха се да не употребяват директни апели за принуждение. Службите имат ограничавания, би трябвало да има нещо, което дава отговор на текст от наказателния кодекс. Този вид индоктринация върви по ръба на извънредно хлъзгав юридически текст.
- Службите пропуснаха ли да разработят този канал за радикализация, на който е станал жертва младежът от Пловдив, като трансфораха случая в медийна сензация?
- Според мен неточност беше, че изобщо изтече някаква информация. Самоличността на дете, което е жертва на закононарушение, би трябвало да бъде скрита. Никоя медия, никой публицист не би трябвало да създаде материал, който да даде опция да се отгатне кое е детето. Правило, което всеобщо се нарушава, и Съвет за електронни медии спи с отворени очи.
- Позицията на Държавната организация за протекция на детето по отношение на тези нарушения беше ли задоволителна?
- Основните неща бяха казани от нея. Все отново една държавна институция не може да си разреши езика, който аз мога да си разреша, и да кажа, че са идиоти тези публицисти, които си разрешават по подобен метод прочувствено да съсипят едно дете. По-добре всички догадки към случая да се изяснят, преди да гърмим: " 16-годишен терорист щеше да взриви Пловдив ". Не се прави по този начин публицистика. Срам ме е да кажа, че съм бил публицист, тъй като съсипахме специалността с помощта на този вид медии, които не съблюдават никакви професионални правила.
- Според специалисти родителите на 16-годишния ученик са реагирали вярно в тази обстановка. Колко постоянно се случва това и очаквате ли сходни сигнали за помощ да намалеят?
- Освен горещата линия, по която се подават сигнали, ние имаме и консултантска линия. Повечето от половината позвънявания са от родители и учители, което е добре. Естествено, че когато се направи такава зверска издънка, към този момент 10 пъти ще си помислят, преди да се извърнат към някого, даже да им е ясно, че изпускат детето и не знаят какво да вършат. Но в случай че подадат сигнал и това се разчуе, контузията може да бъде доста по-жестока. България е доста консервативна от позиция на това родителите да потърсят експерт за помощ изключително когато става дума за психолог. Забелязваме от време на време, че с някое дете нещо не е наред и отиваме при учебния психолог, с цел да го осведомяваме. Той ни споделя, че е осведомен, само че родителите не дават да се работи с ученика с аргумента " да не ми е бясно детето, че психолог ще работи с него ". В такова консервативно общество бе даден точно противоположният сигнал - в никакъв случай не търсете помощ, тъй като ще стане по-лошо.
- Защо просветителните институции не употребяват експертния опит в гарантирането на цифровата просветеност на децата и предпазването им от закани в интернет?
- Защото пипането на просветителната система е извънредно политически деликатна интервенция. Осъзнава се, че са нужни промени, само че се вършат на доста ситни крачки.
- Станахме очевидци на случай, който се трансформира в медийна сензация - прокуратурата заяви за тийнейджър, който е бил вербуван от ИДИЛ през интернет. Какво е належащо, с цел да се противодейства на тази опасност от цифровото пространство?
- Медийна просветеност, цифрова просветеност, прочувствена просветеност. Финландия, която е водач в развитието на методики и използването им в просветителната система, избяга от това накъсване и го трансформира в полиграмотност. Говорим за едни умения на XXI век, без които човек е беззащитен - да боравим със наличие, да проучваме информация. Образователната ни система не работи децата да могат да мислят и да имат умения, с които да се ориентират, да се научат да учат, а създава записващи устройства. На детето би трябвало да му се налее нещо, да го запомни и след това да го възпроизведе. Не си задаваме въпроса дали го схваща. И в случай че се върнем към естественото любознание на децата към всичко ново, не е изненада, че те желаят да опитат всяко нещо. Трябва да учим децата обаче да правят оценка обстановката сериозно.
- Чия роля е по-важна в образованието на детето в дигитална просветеност - на фамилията или институциите?
- И двете функции са значими. България е в обстановка, при която 60% от децата се раждат отвън брак. Голям % от тях са с един родител. Не желая да приказвам за тези деца, които по пресмятане на УНИЦЕФ бяха 40 хиляди, които живеят без родители, тъй като те работят в чужбина, и децата са оставени на баба и дядо. Масов случай е децата преди да навършат 7 години вече да употребяват таблет или телефон. Родителят нормално дава устройството, с цел да си освободи време. Ние всеобщо сме в хипотезата - детето отива в първи клас и към този момент от няколко години употребява интернет. В края на 2016 г. 73% от българските деца имаха профили в обществени мрежи, преди да навършат 11 година Тежестта се трансферира върху просветителната система. Тя се пробва да се трансформира от години насам с помощта на купищата европейски наставления и рекомендации. Имаме нови образователни стратегии, в които можем да открием всичките компетентности - сериозно мислене, работа със наличие, работа в екип, прочувствена просветеност. Но образователното наличие е драмата.
- Справят ли се службите с заплахите, които дебнат децата в интернет?
- По отношение на тероризма всичко демонстрира, че ние нямаме данни за този вид радикализация, който е доста заплашителен в Западна Европа и Съединени американски щати. Едни младежи, доста образовани от тях, се връщат обратно да търсят своите корени, което е доста елементарно за зарибяване. Говорейки за България, най-страшният риск са педофилските похищения. В днешно време се употребяват тези обществени мрежи, които децата използват - Инстаграм, Facebook, Снапчат, където се открива контакт със стотици деца по едно и също време. И в случай че преди 7 години обработката на едно дете от педофил отнемаше седмици или месеци, през днешния ден лишава приблизително сред 7 и 10 мин. Всичко това се прави през подправени профили. Подлъгват детето да изпрати една фотография, с която да започне изнудването. По сходен метод работят и вербовчиците за радикални дела. Те също хвърлят необятно мрежите. Така виждат кой ще се закачи и вече стартира да се работи психически. Карат индивида да се почувства скъп, внушават му, че е неповторим. Оттам нататък го тласкат накъдето пожелаят. Педофилите ги тласкат към произвеждане на полово наличие, а вербовчиците - за радикални движения към ислямизма.
- Всички, които използваме обществените мрежи, сме наясно с тези крайни придвижвания, които се популяризират през обществените мрежи. Какво могат да създадат българските управляващи против тези групи?
- Службите вършат, това което могат, в това число с наша помощ. Миналата година имахме над 6500 сигнала през горещата ни линия в интернет. Огромната част от тях касаят разпространяване на материали със полова корист с деца. Но ние работим освен срещу незаконно, само че и нездравословно наличие. Това е смисълът от тази мрежа от центрове за безвреден интернет. В момента 43 страни сме дружно на обща база данни и сме свързани с базата на Интерпол. Отделно центърът е свързан с отдел " Киберпрестъпност " на ГДБОП. Ние филтрираме, виждаме кое е нелегално и препращаме към тях. Проблемът е, че този вид радикализация е много мъдро създаден. Научиха се да не употребяват директни апели за принуждение. Службите имат ограничавания, би трябвало да има нещо, което дава отговор на текст от наказателния кодекс. Този вид индоктринация върви по ръба на извънредно хлъзгав юридически текст.
- Службите пропуснаха ли да разработят този канал за радикализация, на който е станал жертва младежът от Пловдив, като трансфораха случая в медийна сензация?
- Според мен неточност беше, че изобщо изтече някаква информация. Самоличността на дете, което е жертва на закононарушение, би трябвало да бъде скрита. Никоя медия, никой публицист не би трябвало да създаде материал, който да даде опция да се отгатне кое е детето. Правило, което всеобщо се нарушава, и Съвет за електронни медии спи с отворени очи.
- Позицията на Държавната организация за протекция на детето по отношение на тези нарушения беше ли задоволителна?
- Основните неща бяха казани от нея. Все отново една държавна институция не може да си разреши езика, който аз мога да си разреша, и да кажа, че са идиоти тези публицисти, които си разрешават по подобен метод прочувствено да съсипят едно дете. По-добре всички догадки към случая да се изяснят, преди да гърмим: " 16-годишен терорист щеше да взриви Пловдив ". Не се прави по този начин публицистика. Срам ме е да кажа, че съм бил публицист, тъй като съсипахме специалността с помощта на този вид медии, които не съблюдават никакви професионални правила.
- Според специалисти родителите на 16-годишния ученик са реагирали вярно в тази обстановка. Колко постоянно се случва това и очаквате ли сходни сигнали за помощ да намалеят?
- Освен горещата линия, по която се подават сигнали, ние имаме и консултантска линия. Повечето от половината позвънявания са от родители и учители, което е добре. Естествено, че когато се направи такава зверска издънка, към този момент 10 пъти ще си помислят, преди да се извърнат към някого, даже да им е ясно, че изпускат детето и не знаят какво да вършат. Но в случай че подадат сигнал и това се разчуе, контузията може да бъде доста по-жестока. България е доста консервативна от позиция на това родителите да потърсят експерт за помощ изключително когато става дума за психолог. Забелязваме от време на време, че с някое дете нещо не е наред и отиваме при учебния психолог, с цел да го осведомяваме. Той ни споделя, че е осведомен, само че родителите не дават да се работи с ученика с аргумента " да не ми е бясно детето, че психолог ще работи с него ". В такова консервативно общество бе даден точно противоположният сигнал - в никакъв случай не търсете помощ, тъй като ще стане по-лошо.
- Защо просветителните институции не употребяват експертния опит в гарантирането на цифровата просветеност на децата и предпазването им от закани в интернет?
- Защото пипането на просветителната система е извънредно политически деликатна интервенция. Осъзнава се, че са нужни промени, само че се вършат на доста ситни крачки.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ